КНИЖНИЦИ – в Стария Завет и междузаветния период

Книжници в Стария Завет? Да, има ги и заемат важна роля!

---

Статията е от раздела БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

ИМЕ И РОЛЯ

Думата „книжник“ е превод на еврейската „софер“, свързана с глагола „сафар“, който има няколко основни значения. С три от тях бива свързвана функцията на книжниците:

1. пиша;
2. подреждам, поставям в ред;
3. броя.

Книжниците са наречени с тази еврейска дума, защото са изписвали закона или са класифицирали и подреждали предписанията му, или защото са преброявали с щателна подробност всяка буква, която той съдържал.^[1]

В Новия Завет понятието е предадено със старогръцката дума „граматеус“, идваща от думата „грама“, което означава най-често написани букви. В различни комбинации този корен на гръцки се отнася до всички аспекти на писането и образованието. Както на еврейски, така и на старогръцки думата има широк обхват от значения, които се променят с времето и могат да обозначат няколко обществени роли. Вероятно най-близкият еквивалент от съвремието е секретар, защото се отнася до роли от тази на завеждащ делова работа в дребна фирма, до служител в кабинета на най-високото правителствено ниво. (За сравнение, държавните глави на Народна Република България са с длъжност, наречена „генерален секретар“ и „първи секретар“.) В еврейската и в старогръцката употреба, книжникът обикновено е бил правителствен служител на средно ниво, ‎например‎ секретар, ‎отговорен ‎за ‎градския ‎съвет ‎(като градския писар в Ефес – Деяния 19:35).^[2]

КНИЖНИЦИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ

По време на съдиите

Първата употреба на думата „софер“ е в песента на Девора в Съдии 5:14, където е записано: „…онези, които носят жезъла на книжника“^[3]. Други преводи на български са: „жезъл на повелител“^[4], „боравещи с писарска тръст“^[5]; „онези, които държаха жезъл“^[6]. Явно е, че преводачите се затрудняват с определяне на точното значение на обществената роля, спомената в тази песен.

По време на царете

Царските служители, които били заети със записването в архивите на ежедневните дела, се наричали „софер“, т.е. книжници.^[7] Споменати са множество пъти в старозаветния текст.^[8] Думата бива преведена по множество различни начини, които да са по-понятни на съвременния български читател: секретар, писар, писец, книжовник, бързописец и други.

Точно преди Вавилонския плен

Секретар на пророка

Точно преди Вавилонския плен е описан книжник, който не изпълнява описаните функции за царя, а за пророк. Варух е писар (книжник), който пише под диктовката на пророк Йеремия (Йеремия 36:4,18). Той също събира пророчествата му (36:32) и действа като негов представител (36:6-15).^[9]

Първо обвинение към книжниците

Също преди попадането на израелтяните в плен поради идолопоклонството им, е отправена единствената критика към книжници в старозаветния текст. Изрича я Самият Господ^[10]:

8 Как казвате: Ние сме мъдри

и законът Господен е с нас?

Ето, наистина и него

лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

9 Мъдрите се посрамиха,

уплашиха се и бяха хванати;

ето, отхвърлиха словото Господне;

и каква мъдрост има в тях? (Йеремия 8:8-9)

Тук за пръв път в Писанията книжниците са споменати като отделна класа. Oт I Летописи 2:55, където сред изброяванията са „семействата на писците“ (книжниците), може да се заключи, че са организирани на основата на фамилии или гилдии.^[11]

За да се разбере правилно конкретното обвинение към книжниците, трябва да се вземе под внимание, че тяхното поведение в онзи момент не е изключение, а правило сред духовните водачи на народа. Още следващият стих пояснява: „от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.“ От пасажа е ясно, че описаните книжници са били считани (или са считали себе си) за мъдри и че вече са имали някаква учителска функция спрямо народа, щом са обърнали Божия закон в лъжа.^[12] За да постигнат това, явно са добавили към него свои правила (така наречената устна традиция) или са го тълкували погрешно, така че истината да се превърне в лъжа (като, например, притъпяват Божията осъдителна сила срещу беззаконието).^[13] И в двата случая това е водило до отклоняване на народа от Бога. Въпреки тяхното самохвалство, че притежават Божия закон и това им дава мъдрост, на практика са се оказали безумни, защото не са се покорили на Божиите думи, изречени чрез пророк Йеремия.^[14] Този момент изглежда много сходен с новозаветната обстановка, при която книжниците и другите водачи на израелтяните не разпознават Божия пратеник – Месията, когото очакват и го отхвърлят, с което повлияват на голяма част от народа. И в двата исторически момента израелтяните понасят своето наказание от Бога и Ерусалим е разрушен.

В цялата останала част от старозаветните текстове книжниците не понасят обвинения, дори напротив.

По време на Вавилонския плен

В чуждата земя юдеите вече не разполагат с храма си (който е разрушен), а и гражданските закони, на които са длъжни да се подчиняват, са съвсем различни от постановените в Мойсеевия закон. Ето защо, юдеите започват да разчитат на книжниците за тълкуване как да се прилага Мойсеевия закон в новата ситуация.^[15]

След Вавилонския плен

Ездра

Ездра (IV в. пр. Хр.) въплъщава това, което се очаква от книжниците в старозаветния период след плена.^[16]

Ездра моли Персийския цар Артаксеркс за позволение да завърне част от юдейските изгнаници обратно в Йерусалим. Царят нарежда на различни управници да му съдействат с всички необходими ресурси за изграждане на разрушения храм в Йерусалим (Ездра 7:21-22). Самият Ездра е „вещ в Мойсеевия закон“ (7:6), „утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израил наредби и закони.“ (7:10). Освен книжник, той е свещеник (7:11-12; 10:10). Дадени са му от владетеля на Персия и някои управнически функции – да поставя управници и съдии сред израелтяните (7:25). Служи по време на областния управител Неемия (Неемия 12:6). Под водачеството на Ездра, Божият закон бива четен пред народа и тълкуван, като това довежда до покаяние и подновяване на завета между Бог и народа Му (Неемия 8-10, 12:36).

Други книжници

В същия описан момент, заедно с Ездра, служат и други книжници. Докато той от зори до пладне чете закона пред народа, левити го тълкуват (Неемия 8). Описано е в книгите на летописите, че някои от левитите са и книжници (1 Летописи 24:6; 2 Летописи 34:13). По име е описан книжникът Садок, който е назначен заедно със свещеника и няколко левити да отговарят за складовете, в които народът носи като десятък в храма за левитите жито, вино и зехтин (Неемия 12:12-13).

Както от личността на Ездра, така и от описаното в тези текстове става ясно, че в този исторически момент функциите на свещеници, левити, книжници и други юдейски водачи донякъде са се застъпвали. Книжниците са част от управата на Йерусалим и поемат административни дела, но също отговарят и за духовна дейност от областта на свещениците и левитите.^[17]

В МЕЖДУЗАВЕТНИЯ ПЕРИОД

В периода между написване на Стария и Новия Завет (около четиристотин години) няма как да разполагаме с библейска информация за книжниците. Въпреки това, Исус влиза в конфликт с книжниците, които за разлика от времето на Ездра, не откликват никак положително на Божието действие. Ето защо е добре да бъде разгледана накратко историческата информация, която е налична за книжниците и от този период.

Възраждане на еврейската писменост

Още от времето на Ездра, книжниците се заели с планове за издигане на юдейската вяра на по-високо интелектуално ниво. В последствие това довежда до възраждане на еврейската писменост, която е до известна степен забравена по време на плена във Вавилон. Книжниците придават на еврейската азбука по-изящен и подходящ начин на изписване – познатата и до днес квадратна еврейска азбука^[18]

Староеврейската азбука и квадратната еврейска, дело на книжниците 
(в средата, чете се от дясно наляво)
Натиснете върху изображението за по-голям размер!

Книжници и хасидеи

По времето, в което земите, населени с юдеи са във владение на Селевкидската империя (най-голямата от наследилите тази на Александър Македонски), някои от владетелите се отнасят с подчертана враждебност към юдейските вярвания и обичаи. Това довежда до въстанието през 176-164 г. пр. Хр, по Времето на Антиох IV Епифан, повдигнато от рода на Хасмонеите, наричани още Макавеи. Към тях се присъединява религиозната общност, наречена хасидеи, от която по-късно произлизат фарисеите и други религиозни групи. Хасидеите са описани като силни и храбри воини, до един верни на Божия закон. От краткия текст, в който са споменати заедно книжници и хасидеи, се разбира, че са свързани по някакъв начин, но не и точно как – дали книжниците са част от групата на хасидеите или хасидеите са част от книжниците. Става дума за събития по време на Деметрий – наследникът на Антиох IV Епифан. Левитът Алким, който предвожда нечестивите и безбожните сред израелтяните, се съюзява с неприятеля и е обявен от новия владетел за първосвещеник. Изпратен е обратно в юдейската земя с голяма войска, предвождана от военачалника Вакхид. При Алким и Вакхид се събират книжници, за да търсят справедливост. Веднага след това е уточнена причината – защото първите, които търсели мир, били хасидеите, понеже не вярват, че свещеник, потомък на Аарон ще им навреди (т.е. както и да са свързани книжниците и хасидеите, пристигат заедно и с еднакви мотиви). Но Алким нарежда да бъдат хванати и избити шестдесет мъже от тях.^[19]

От описаното могат да се направят някои заключения за книжниците в конкретния исторически момент. Вярата им, че свещеник от рода на Аарон няма да им навреди, говори за голямо доверие в традиционните институции и закони на Израел и може би определена интерпретация на историята на Израел, която подчертава доверието в Бог и светостта на свещеничеството. Ясно е, че книжниците са свързани със защитата на еврейския начин на живот. Тъй като те отиват при първосвещеника Алким като група и са обект на заговор за убийство, изглежда, че имат известно влияние или власт и са възприемани като заплаха от чуждите управници и техните юдейски наместници. Книжниците са част от политическото ръководство на юдаизма, но в подчинена позиция, която дава възможността на първосвещеника Алким да им навреди.^[20]

Описана е и историята на Елеазар, водещ книжник^[21], който умира като мъченик в изпълнение на Божия закон и е посочен като пример за по-младите евреи. Авторът възприема книжниците като видни водачи в еврейското палестинско общество, забележителни със своето благородство, добродетел и отговорност към общността.^[22]

Юдейска неканонична литература

По време на елинистическия период юдаизмът създава огромно количество литература и тази авторска дейност е доказателство за силно ядро от образовани евреи и образователна институция, включително книжници, изпълняващи нормалния си набор от задължения.^[23] В тази литература са включени както т.н. неканонични (т.е. небоговдъхновени) книги в синодалното издание на Библията, така и голямо количество апокрифна литература (която има претенции за боговдъхновена, но е единодушно отхвърлена като такава – както от трите християнски клона, така и в юдаизма).

Идеалът за книжник

Най-известното описание на книжника в еврейската литература от междузаветния период е дадено от Исус син Сирахов в началото на II век пр. Хр.^[24] Той приписва на идеалния книжник всички области на знанието, високо управленческо положение и трайна слава. Мъдростта на книжника е тясно свързана със зависимост от Бога, защото неговият основен източник на знание е законът на Всевишния, изучаването на който го води до търсене на ‎мъдростта на ‎предците и до това да се отдава на изследване на пророчествата. Той ‎също така‎ съхранява в паметта си казаното от именитите мъже, прониква в дълбокия смисъл и скритите значения на пословиците и притчите.^[25]

Исус син Сирахов възприема книжника като експерт в това, което тогава се е превърнало в трите части на еврейската Библия – законът, пророците и писанията. Книжникът не е просто учен или учител в съвременния смисъл, а високопоставен служител, съветник на управляващата класа, международен посланик.‎ Основата за водаческата роля на книжниците в обществото не е по рождение или поради богатство, а поради познаване на дисциплината му. В Исус син Сирахов разбирането за книжник е разширено дотолкова, че е почти идентично и с това на мъдреца. Самият Исус син Сирахов също изглежда, че се е възприемал като книжник^[26] и вероятно е бил учител в Йерусалимско училище.^[27]

Книжници с различен статус

Йосиф Флавий, който живее малко след Христос, докато пише за периода на цар Ирод I (в края на чието управление започва новозаветната история), говори за селски книжници с много нисък статус,^[28] както и за Диофант – книжник и висш служител на Ирод^[29]. Йосиф Флавий разбира книжниците като висши и низши длъжностни лица, свързани с царя, храма и селото.^[30]

Юдейски книжници извън Палестина

При книжниците сред разпръснатите юдеи има някои особености, които ги отличават от палестинските. Причината е, че са потопени в гръко-римската култура и се приспособяват спрямо нея. Например, за тях е нужен и талантът да говорят относно Божия закон, понеже красноречието е основна ценност сред образованите древни гърци.^[31]

В кратко обобщение, книжниците от времето на Ездра до Исус, обхващат разнообразна група – селски писари, царски писари, книжници мъдреци, както и автори на голямо количество литература, в това число определената в последствие като неканонична или апокрифна. Книжниците често имат видни роли в обществото и политиката, понеже въпреки разнообразието си, те споделят общата роля на пазители, тълкуватели и учители на еврейските писания и традиции.^[32] Тази тяхна роля ги поставя в неизбежен сблъсък с Исус, който поучава народа, без да се поставя под авторитета им, не следва техните тълкувания на Писанието и не отговаря не техните представи за очаквания Месия.

(Информацията за книжниците продължава в следващата статия: „КНИЖНИЦИ – защо са срещу Исус и кога сме като тях“.)

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изучаването на Писанието е неизменна част от доближаването до Бога. В Библията Бог се разкрива на тези, които го търсят искрено и желаят да опознаят Самия Него. Затова книжници като Варух и Ездра са сред безценните Божии служители в Стария Завет.

Както показва описаното от Йеремия за книжниците, обаче, изследването на Писанието само по себе си не води до нашата праведност. Както книжниците, към които Бог отправя обвинение, така и ние можем да опознаваме библейския текст, без да се доближаваме до Бога. И подобно на тях, сме способни да отклоняваме от Бога вярващите, които разчитат на това, че познаваме Писанието по-добре от тях.

Цялото Писание насочва към Месията (Христос). Когато то бива изследвано, но не само за трупане на информация, а за да бъде опознат Христос, ние се доближаваме до Него, водим други до Него и съдействаме за изграждане на Царството Му.

СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИ!

Очаквайте съвсем скоро втората част:

КНИЖНИЦИ – защо са срещу Исус и кога сме като тях

Споменати статии:

• ФАРИСЕИ – кои са, защо са срещу Исус и кога сме като тях
• Ирод I Велики

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия в блога:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)

Системата не изпраща спам,
единствено новите статии.

---

Обратно към БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК

---

Бележки

^{[1] “Scribes.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated), Bible Dictionaries, 2012. azw3.}

^{[2] The Anchor Yale Bible Dictionary, ed. David N. Freedman (London, GB: Yale University Press, 1992), s.v. “Scribes,” by Anthony J. Saldarini.}

^{[3] Библия, „Верен“, 2001, София.}

^{[4] Библия, Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2015; Библия, „Библейска лига“, 2002.}

^{[5] Библия, Синодално издание, 1992.}

^{[6] Библия, Нов превод от оригиналните езици, 2013.}

^{[7] Isidore Singer et al., “Scribes,” Jewish Encyclopedia, accessed November 8, 2023, https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.}

^{[8] 2 Царе 8:17; 20:25; 3 Царе 4:3; 1 Летописи 2:55; 4 Царе 12:10; 18:18; 18:37; 19:2; 22:3,8,9,10,12, 25:19; 1 Летописи 2:55; 18:16, 24:6, 27:32; 2 Летописи 24:11; 26:11; 34:13;15,18,20, Исая 36:3,22, 37:2, Йеремия 8:8, 36:10,12,20,21,26,32; 37:15; 52:25…}

^{[9] Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, kindle edition ed., ed. Craig A. Evans and Stanley E. Porter, The IVP Bible Dictionary (Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020), s.v. “Scribes,” by G. H. Twelftree.}

^{[10] Gerald L. Keown, Pamela J. Scalise, and Thomas G. Smothers, Jeremiah 26–52, Word Biblical Commentary (Dallas, TX: Word Books, 1995), 176 / 600, PDF. Някои считат, че тук са отразени не думите на Господ, а на Йеремия (Singer et al., “Scribes,” Jewish Encyclopedia.), но едва ли е нужно да се прави силно разграничение, след като в крайна сметка става дума за пророчество от Бога.}

^{[11] John Arthur Thompson, The New International Commentary on the Old Testament (Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1980), 519 / 1585, epub.; The New American Commentary 16 (Nashville, TN: Broadman & Holman, 1993), 90/402, PDF.}

^{[12] Thompson, The New International, 519 / 1585.}

^{[13] J. Andrew Dearman, Jeremiah and Lamentations, The Niv Application Commentary (Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 2011), 238 / 1215.}

^{[14] Huey, Jeremiah, Lamentations, 90/402.}

^{[15] Dictionary of New Testament, s.v. “Scribes.”}

^{[16] Пак там.}

^{[17] The Anchor, s.v. “Scribes.”; Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., ed. Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall (Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992), s.v. “Scribes,” by G. Thellman.}

^{[18] Singer et al., "Scribes," Jewish Encyclopedia.}

^{[19] 1 Макавеи 7:1-16; The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[20] The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[21] 2 Макавеи 6:18}

^{[22] The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[23] Пак там.}

^{[24] Премъдрост на Исус, син Сирахов 38:24–39:11}

^{[25] The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[26] 51:23, ако глава 51 е писана от него.}

^{[27] The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[28] „Селски писари“, Йосиф Флавий, Юдейската война. Книга XXIV:3; думата е γραμματεῖς (граматеис): Patrick Rogers, ed., “The War, Book 1 (Greek and English Тext),” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts, accessed November 9, 2023, http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#24.}

^{[29] „Царски секретар“, Йосиф Флавий, Юдейската война. Книга XXVI:3; думата е отново γραμματεὺς (граматеус): Rogers, “The War,” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts, http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#26}

^{[30] The Anchor, s.v. “Scribes.”}

^{[31] Пак там.}

^{[32] Dictionary of Jesus, s.v. “Scribes.”}

Библиография

Библия. Верен. 2001, София

Библия, Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015;

Библия, Библейска лига“, София, 2002

Библия, Синодално издание, София, 1992

Библия, Нов превод от оригиналните езици, София, 2013

Йосиф Флавий. Юдейската война. София: Изток-Запад, 2020.

Anthony J. Saldarini. “Scribes.” In The Anchor Yale Bible Dictionary, edited by David N. Freedman. London, GB: Yale University Press, 1992.

Dearman, J. Andrew. Jeremiah and Lamentations. The Niv Application Commentary. Grand Rapids, MI: Zondervan Academic, 2011.

G. H. Twelftree. “Scribes.” In Dictionary of New Testament Background: A Compedium of Contemporary Biblical Scholarship, Kindle edition ed., edited by Craig A. Evans and Stanley E. Porter. The IVP Bible Dictionary. Downers Grove, Il: Intervarsity Press, 2020.

G. Thellman. “Scribes.” In Dictionary of Jesus and the Gospels: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, 2nd ed., edited by Joel B. Green, Scot McKnight, and Howard Marshall. Downers Grove, IL: IVP Academic, 1992.

Huey, F. B., Jr. Jeremiah, Lamentations. The New American Commentary 16. Nashville, TN: Broadman & Holman, 1993. PDF.

Keown, Gerald L., Pamela J. Scalise, and Thomas G. Smothers. Jeremiah 26–52. Word Biblical Commentary. Dallas, TX: Word Books, 1995. PDF.

Rogers, Patrick, ed. “The War, Book 1 (Greek and English Тext).” Biblical.ie: The Bible... and Related Texts. Accessed November 9, 2023. http://www.biblical.ie/page.php?fl=josephus/War/JWG1#24.

“Scribes.” In Christian Bible Dictionary and Encyclopedia (Illustrated). Bible Dictionaries, 2012. azw3.

Singer, Isidore, M. Seligsohn, Wilhelm Bacher, and Judah David Eisenstein. “Scribes.” Jewish Encyclopedia. Accessed November 8, 2023. https://www.jewishencyclopedia.com/articles/13356-scribes.

Thompson, John Arthur. The New International Commentary on the Old Testament. Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1980. epub.

Winkel, Hetty Lalleman-de. Jeremiah and Lamentations. Tyndale Old Testament Commentaries 21. Nottingham, EN: Inter-Varsity Press, 2013. epub.

Изображения

Заглавна картинка – Faith Equip

Наследнички на финикийската азбука  – Robert R. Cargill